Росен Чакъров и неговият Живодар- кулинарни истории овкусени с емоция
Какво е храната, в случай че не подарък от живота! Изкуство, приятност и традиция, които имаме потребност, както да съхраним, по този начин и да преоткрием за себе си и предадем за тези след нас… Слагайте каските, тъй като двете колела на мотора ще ни водят до места, които ще опознаем със сетивата си, а Шеф Чакъров ще ни споделя кулинарни истории овкусени с чиста страст, носещи аромата на бабините манджи, с щипка съвремие, тъй като храната умее освен да пази мемоари, само че и да ги основава – тук и в този момент.
Прочетете още
Росен Чакъров е измежду най- известните началник готвачи в България, само че пристрастеността му към кулинарията от дълго време е напуснала рамките на кухнята и дружно с мотора му обикалят в търсене на нови провокации. Той е един от водещите кулинарни специалисти в България, добре прочут, въодушевяващ труженик за популяризирането на чистата фермерска храна, сезонни артикули. Ментор на кулинарните работилници на фермерските пазари, създател на „ Здравословна кулинарна работилница и демонстрации “, презентации за деца, младежи и обществени готварски класове на избрана тема. Главен готвач, съветник и обучител на десетки заведения за хранене и хотели в България и Кипър. Новият му план " Живодар " свързва любовта му към локалната кухня, историите на неповторими български артикули и хората, които ги създават, както и поредната работа с деца, в която той целеустремено влага време и страсти с цел да споделя с тях познания и умения.
Колкото и необикновено да е, той съумява да събере всичко това в книга, в която споделя своите " истории на две колела ". За пътуването и изкуството да съчетаваш всички свои пристрастености, началник Чакъров споделя в изявление за TrafficNews.
- Кога се появи Живодар и каква е неговата философия?
- Идеята се роди в едно пътешестване от Пафос към Никозия, в интервала, когато живеех в Кипър. Или по-конкретно 2010- та година. Бях прекарал няколко часа в път и се любувах на пътуването с мотора. Обаче в мозъка ми бошуваха мисли. Колко хубави места виждат очите ми, какви кулинарни изкушения стоят забравени или недооценени, какъв брой същински човешки истории стоят неразказани. Тогава имах два блога, които събираха своята аудитория и моите разкази в прозаичност се четяха с интерес. Помня, че тъкмо бях спрял мотора в Никозия, когато ми пристигна концепцията – за какво не събера трите неща, които обичам да върша – готвене, писане и каране на мотор, в един общ план. Ще обикалям, ще сготвям, ще срещам хората с артикули, места, които навестявам, неподправени човешки истории... Тогава се пося семето. Но името на плана – „ Живодар – кулинарни истории на две кола “ пристигна по-късно. Всъщност месеци ме глождеше концепцията, че реализирам стотици кулинарни работилници, пътешествия и изявления, само че по този начин и стои едно име зад това. А несъмнено не желаех да стои моето име, тъй като освен аз съм героят в тези пътувания. Една заран на 2018 година, в съня на брачната половинка ми, се появи името – Живодар – Дар Живот, Дар от живота... Именно това, което представлята плана ми!
- Кога реши да събереш всички тези истории в книга?
- Аз вътрешно постоянно съм знаел, че ще издам книга, най-малко една! Започнах да пиша умишлено и постоянно, в първият ден в който отпътувах за Кипър – 2007 година. Моят мироглед и мисли, във времето и предписания, истории и пътешествия бяха „ приветствани “ от хиляди хора в обществените мрежи и онлайн. Получавах непрекъснато оферти да събера всичко във книга. Това ме стимулира! Хората, обществото, които следяха с интерес изявленията ми дадоха порива да стартира умишлено да групирам моята книга. Все отново тя е за тях, не е за мен. За мен са всички мемоари, които съм изживял.
- Как би определил книгата – алманах, пътепис, автобиография, кулинарен справочник?
- Тя няма род! Получи професионална рецензия от издателства, писатели и критици, които единомислещо споделяха – „ няма прочут род, който да обхване книгата ти. Тя е съкровенна, обширна, друга от всички останали, като самия ми живот “. Тя не е основана с цел да влиза в някакви критерии. Не е нито единствено готварска книга, нито е единствено пътепис, нито единствено биография... Тя е моят живот – разбъркан, пореден, от време на време комплициран, само че естествен, достоверен, като живота на всеки един човек.
- „ Живодар “ е чест посетител в учебните заведения, детските градини, университетите. На какво се опитваш да научиш децата?
- Именно на това, което там не ги учат! На това, на което и в къщи, родителите им, нямат време да им предадат. На това, което системата не преподава – на същинските неща! Уча ги да ценят и схващат същността и дълбочината, която стои зад чистите артикули, от тяхното произвеждане, през тяхното потребление, цената, която носят, до историята на хората, които стоят зад тях. За хляба, за млечния артикул, за домашната кухня, за домашните салами, за ферментацията, за фермерите и тяхния труд, за смисъла и философията зад това, за всичко, което аз самият разбрах от живота и опита си до в този момент.
- Ти самият какво научаваш от тях?
- Без тях, моят труд и опит ще си бъде за мен и само за мен! Това не носи стойност за общото! За това споделям, тъй като по този начин оказвам помощ и на другите. А само, когато даваш – получаваш. Другото е нарцисизъм! Или както обичам да споделям – в случай че ги няма хората, които да оценят делото и труда ти, по какъв начин въобще знаеш, че си живял. Те ми дават точно това!
- Философът Робърт Пърсиг споделя „ Училищата те учат да подражаваш. Цялата система на оценяване се стреми да те защищити от автентичност. “ На едно мнение ли си с създателя на „ Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет “?
- Нямам никакви възражения по тази тематика и мнение! За това не съм преподавател, част от системата. А участвам епизодично в живота на учениците, въобще на хората. Защото системата те рамкира, а това, което имам да предам аз, то няма рамките на познатата система. С „ Живодар в учебните заведения “ върша точно това – смяна и разлика от нормите и рамките!
- Какво би трансформирал в българското обучение в случай че имаше тази опция?
- Съзнанието на хората от най-високо към най-ниско! Няма по какъв начин да променим образованието, в случай че не стартираме от хората по върха и стигнем до ученика. Образователната система не е изменена въобще от повече от век, за какво ли? Рокфелер, който трансформира системата при започване на предишният век е казвал – „ не желая нация от мислители, а нация от служащи “. Поколения наред са изменени и възпитани под този слоган. Какво бих трансформирал – точно това! Да има достоверност, характерност, уникалност и да се дава ентусиазъм на това, а не да се „ режат клоните на младите дръвчета, с цел да влизат в нормите на обществото “.
- Какво е свободата за теб?
- Кришнамурти споделя: „ Да си добре пригоден към болно общество, не е знак за положително здраве “. За мен свободата значи да си свободен да мислиш, чувстваш, приказваш и твориш съгласно твоят вътрешен компас, без това да вреди на хората, несъмнено. Нека вършим разлика сред независимост и свободия. Истинската независимост изисква вдишване на отговорност от дейностите, в случай че не носим никаква отговорност, значи не живеем в същинска независимост!
- Как в годините се трансформира разбирането ти за храната и готвенето?
- Разбирането ми не стопира да се трансформира. В ранните съзнателни години на човек храната е като нужда, без съществено осъзнаване за цялостната ѝ стойност. Имаше прериод в който храната и готвенето бяха на фундамент в живота ми. Това също не е есенцията! Защото живота е доста по-голям и важен от храненето и готвенето. В сегашният миг храната за мен е тъкмо там, където би трябвало да бъде – тя е гориво за клетките ми, основа за физическият, прочувствен и нравствен свят. Основа, само че не и цел на самият живот! А готвенето ли? То се случва все по-рядко, заради уговорките ми, само че когато се случи, влагам цялото си схващане в него.
- Коя е твоята пристрастеност в кухнята?
- Етапът, в който се намирам, ме отдалечи от всекидневно готвене в кухнята. Сега погледа ми е от горе и умишлено развъртвам цялостната идея за гастрономията. Тя стартира от създавне на идея, бранд, събиране на екип и шерване на философията, която те би трябвало да следват. Създаване на мрежа от клиенти, които търсят точно това качество, което предлагаме. Преминава през подбирането на качествени артикули и произвеждане на наши такива, следене за качеството на приготвянето им, визията и изцяло отношение на екипа от обслужването, до противоположната връзка на потребителя, хората, обществото. На този стадий главната ми пристрастеност, обвързвана с кухнята, е да я изкарам на открито. Тоест да изкарам знанията, разбирането и цялостната философия отвън самата кухня. Чрез плана Живодар, посредством готвенето в учебните заведения, през участията ми в кулинарни конгреси, това да бъда жури на надпревари, посредством издателството ми, да дисциплинирам и давам всичко от себе си.
- А отвън нея?
- Моят живот не се състои от ясно разграничени свери като професионална, персонална, занимание, задача... При мен всичко е вкупом! Моята философия за живота е в кухнята, в бизнеса ми, във възпитанието на децата ми, през връзките ми към колегата ми, близки, другари и общество. Семейството ми, работата ми, заниманията ми, пристрастеността ми и пътя ми, са приплетени неотлъчно.
- В книгата си коментираш мъката на българския туризъм. Шенген ще смъкна и последното затруднение пред българите, които избират Гърция за почивка – тапите. Оправдаваш ли сънародниците ни за това не изключително патриотично оттегляне?
- Аз и всички, които познавам пътувахме безпроблемно в целия свят със и без Шенген! Всъщност хората единствено се чудят какво въшно да отстранен, да съборят, да трансформират, тъй като копнеят за смяна. НО я правят единствено външно! Аз пътувам на десетки дестинации годишно, знаеш ли какво ми споделят всички? Едно време беше по-добре, в този момент всичко се промени! Гърци, Кипърци, Португалци, Турци, Украинци, Англичани, Германци, Французи, Холандци, Италианци, Поляци, Испанци... всички. Как един не сподели – в този момент сме доста по-добре, всичко ни е топ. Нали имаме Европейски съюз, нали махаме граници, нали Шенген, визи, пада комунизъм, капитализъм, народна власт... Всичко това са единствено външни граници, които желаеме да променим, вместо да търсим смяна в нас. Всичко остаряло да съборим нищо няма да променим, в случай че вътрешно не намерим мир! За българският туризъм имам една положителна и една отрицателна публикация, само че и двете съществуват в една действителност.
- Гърците като философия за живот, отношение към храната, като че ли са по-близко до теб. Така ли е?
- Всяка нация и просвета има място в моята психика. Харесвам и арабската, и италианската, и френската кухня. Харесвам някои неща от крайния изток, по този начин какво и от крайния запад, север и юг. Всеки има своя философия и нещата в съвремието ни са толкоз преплетени, че мъчно се намират към този момент внезапните разграничения. В японската просвета намирам толкоз близка философия, колкото и в близката ориенталска. Човешката психика е комплицирано нещо, има от всичко, а все желае да се разграничи.
- Все отново има ли вяра за нашия туризъм?
- Надежда постоянно има! Туризма е част от локалната и световна политика. Той не самоиздържащ се организъм, а цялост и взаимосвързаност със всички останали. Той обслужва всички! Без значение какво работиш и какъв ти е сектора постоянно се ползваш от туризма. Той е финала, той е насладата, почивката, удоволствието. Аз споделям постоянно – в случай че не виждах вяра, в никакъв случай нямаше да имам деца! Защото който основава деца, той чака и се надява на ярко бъдеще. Щом имам три деца и създавам в този отрасъл, значи има вяра, а и ежедневно виждам изключителни образци и планове, които вършат положителната смяна.
- Защо не си почитател на спортните формати в кулинарията и кое е твоето мерило за триумф?
- Това от което бягаш все те настига! Не съм почитател на спортната форма в кулинарията, а от години съм канен за жури на национални и балкански надпревари. Това е парадоксът. Аз съм труженик на просветителната форма в кулинарията и конгреси, събития, които повдигат освен самочувствието на готвача, само че и знанията му. За мен кулинарията е креативна специалност и изкуство, а като такова, по какъв начин виждаш съревнование сред Пикасо, Салвадор Дали и Микеланджело. Или сред Моцарт, Чайковски и Бийтълс... Всеки е огромен и сполучлив в своята си пристрастеност, само че въпрос за съревнование не може и да става. Не споделям, че няма изгода от спортната форма, тя има своята блестяща функционалност и опция експертите са премерят познания, умения, техники, по този начин както и да се срещнат на едно място, с цел да споделят опит и страсти.
- Как ще продължат пътешествията на Живодар?
- Най-хубавото занапред следва! Още от началото на годината стартират поредни образования в 6 учебни заведения. Предстои показване на книгата в Стара Загора, Пловдив и кой знае къде по-късно. Следва интерактивен формат под формата на къси просветителни видеа, които започваме скоро с екипа. А кой знае, може би втората част, която ще бъде напълно кулинарна – занапред следва, до края на годината. На базата на опита и към този момент наложената идея, плодовете от плана „ Живодар – кулинарни истории на две колела “ следва да се множат, освен за мен като създател, а за обществото ни, като целокупност!
Прочетете още
Росен Чакъров е измежду най- известните началник готвачи в България, само че пристрастеността му към кулинарията от дълго време е напуснала рамките на кухнята и дружно с мотора му обикалят в търсене на нови провокации. Той е един от водещите кулинарни специалисти в България, добре прочут, въодушевяващ труженик за популяризирането на чистата фермерска храна, сезонни артикули. Ментор на кулинарните работилници на фермерските пазари, създател на „ Здравословна кулинарна работилница и демонстрации “, презентации за деца, младежи и обществени готварски класове на избрана тема. Главен готвач, съветник и обучител на десетки заведения за хранене и хотели в България и Кипър. Новият му план " Живодар " свързва любовта му към локалната кухня, историите на неповторими български артикули и хората, които ги създават, както и поредната работа с деца, в която той целеустремено влага време и страсти с цел да споделя с тях познания и умения.
Колкото и необикновено да е, той съумява да събере всичко това в книга, в която споделя своите " истории на две колела ". За пътуването и изкуството да съчетаваш всички свои пристрастености, началник Чакъров споделя в изявление за TrafficNews.
- Кога се появи Живодар и каква е неговата философия?
- Идеята се роди в едно пътешестване от Пафос към Никозия, в интервала, когато живеех в Кипър. Или по-конкретно 2010- та година. Бях прекарал няколко часа в път и се любувах на пътуването с мотора. Обаче в мозъка ми бошуваха мисли. Колко хубави места виждат очите ми, какви кулинарни изкушения стоят забравени или недооценени, какъв брой същински човешки истории стоят неразказани. Тогава имах два блога, които събираха своята аудитория и моите разкази в прозаичност се четяха с интерес. Помня, че тъкмо бях спрял мотора в Никозия, когато ми пристигна концепцията – за какво не събера трите неща, които обичам да върша – готвене, писане и каране на мотор, в един общ план. Ще обикалям, ще сготвям, ще срещам хората с артикули, места, които навестявам, неподправени човешки истории... Тогава се пося семето. Но името на плана – „ Живодар – кулинарни истории на две кола “ пристигна по-късно. Всъщност месеци ме глождеше концепцията, че реализирам стотици кулинарни работилници, пътешествия и изявления, само че по този начин и стои едно име зад това. А несъмнено не желаех да стои моето име, тъй като освен аз съм героят в тези пътувания. Една заран на 2018 година, в съня на брачната половинка ми, се появи името – Живодар – Дар Живот, Дар от живота... Именно това, което представлята плана ми!
- Кога реши да събереш всички тези истории в книга?
- Аз вътрешно постоянно съм знаел, че ще издам книга, най-малко една! Започнах да пиша умишлено и постоянно, в първият ден в който отпътувах за Кипър – 2007 година. Моят мироглед и мисли, във времето и предписания, истории и пътешествия бяха „ приветствани “ от хиляди хора в обществените мрежи и онлайн. Получавах непрекъснато оферти да събера всичко във книга. Това ме стимулира! Хората, обществото, които следяха с интерес изявленията ми дадоха порива да стартира умишлено да групирам моята книга. Все отново тя е за тях, не е за мен. За мен са всички мемоари, които съм изживял.
- Как би определил книгата – алманах, пътепис, автобиография, кулинарен справочник?
- Тя няма род! Получи професионална рецензия от издателства, писатели и критици, които единомислещо споделяха – „ няма прочут род, който да обхване книгата ти. Тя е съкровенна, обширна, друга от всички останали, като самия ми живот “. Тя не е основана с цел да влиза в някакви критерии. Не е нито единствено готварска книга, нито е единствено пътепис, нито единствено биография... Тя е моят живот – разбъркан, пореден, от време на време комплициран, само че естествен, достоверен, като живота на всеки един човек.
- „ Живодар “ е чест посетител в учебните заведения, детските градини, университетите. На какво се опитваш да научиш децата?
- Именно на това, което там не ги учат! На това, на което и в къщи, родителите им, нямат време да им предадат. На това, което системата не преподава – на същинските неща! Уча ги да ценят и схващат същността и дълбочината, която стои зад чистите артикули, от тяхното произвеждане, през тяхното потребление, цената, която носят, до историята на хората, които стоят зад тях. За хляба, за млечния артикул, за домашната кухня, за домашните салами, за ферментацията, за фермерите и тяхния труд, за смисъла и философията зад това, за всичко, което аз самият разбрах от живота и опита си до в този момент.
- Ти самият какво научаваш от тях?
- Без тях, моят труд и опит ще си бъде за мен и само за мен! Това не носи стойност за общото! За това споделям, тъй като по този начин оказвам помощ и на другите. А само, когато даваш – получаваш. Другото е нарцисизъм! Или както обичам да споделям – в случай че ги няма хората, които да оценят делото и труда ти, по какъв начин въобще знаеш, че си живял. Те ми дават точно това!
- Философът Робърт Пърсиг споделя „ Училищата те учат да подражаваш. Цялата система на оценяване се стреми да те защищити от автентичност. “ На едно мнение ли си с създателя на „ Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет “?
- Нямам никакви възражения по тази тематика и мнение! За това не съм преподавател, част от системата. А участвам епизодично в живота на учениците, въобще на хората. Защото системата те рамкира, а това, което имам да предам аз, то няма рамките на познатата система. С „ Живодар в учебните заведения “ върша точно това – смяна и разлика от нормите и рамките!
- Какво би трансформирал в българското обучение в случай че имаше тази опция?
- Съзнанието на хората от най-високо към най-ниско! Няма по какъв начин да променим образованието, в случай че не стартираме от хората по върха и стигнем до ученика. Образователната система не е изменена въобще от повече от век, за какво ли? Рокфелер, който трансформира системата при започване на предишният век е казвал – „ не желая нация от мислители, а нация от служащи “. Поколения наред са изменени и възпитани под този слоган. Какво бих трансформирал – точно това! Да има достоверност, характерност, уникалност и да се дава ентусиазъм на това, а не да се „ режат клоните на младите дръвчета, с цел да влизат в нормите на обществото “.
- Какво е свободата за теб?
- Кришнамурти споделя: „ Да си добре пригоден към болно общество, не е знак за положително здраве “. За мен свободата значи да си свободен да мислиш, чувстваш, приказваш и твориш съгласно твоят вътрешен компас, без това да вреди на хората, несъмнено. Нека вършим разлика сред независимост и свободия. Истинската независимост изисква вдишване на отговорност от дейностите, в случай че не носим никаква отговорност, значи не живеем в същинска независимост!
- Как в годините се трансформира разбирането ти за храната и готвенето?
- Разбирането ми не стопира да се трансформира. В ранните съзнателни години на човек храната е като нужда, без съществено осъзнаване за цялостната ѝ стойност. Имаше прериод в който храната и готвенето бяха на фундамент в живота ми. Това също не е есенцията! Защото живота е доста по-голям и важен от храненето и готвенето. В сегашният миг храната за мен е тъкмо там, където би трябвало да бъде – тя е гориво за клетките ми, основа за физическият, прочувствен и нравствен свят. Основа, само че не и цел на самият живот! А готвенето ли? То се случва все по-рядко, заради уговорките ми, само че когато се случи, влагам цялото си схващане в него.
- Коя е твоята пристрастеност в кухнята?
- Етапът, в който се намирам, ме отдалечи от всекидневно готвене в кухнята. Сега погледа ми е от горе и умишлено развъртвам цялостната идея за гастрономията. Тя стартира от създавне на идея, бранд, събиране на екип и шерване на философията, която те би трябвало да следват. Създаване на мрежа от клиенти, които търсят точно това качество, което предлагаме. Преминава през подбирането на качествени артикули и произвеждане на наши такива, следене за качеството на приготвянето им, визията и изцяло отношение на екипа от обслужването, до противоположната връзка на потребителя, хората, обществото. На този стадий главната ми пристрастеност, обвързвана с кухнята, е да я изкарам на открито. Тоест да изкарам знанията, разбирането и цялостната философия отвън самата кухня. Чрез плана Живодар, посредством готвенето в учебните заведения, през участията ми в кулинарни конгреси, това да бъда жури на надпревари, посредством издателството ми, да дисциплинирам и давам всичко от себе си.
- А отвън нея?
- Моят живот не се състои от ясно разграничени свери като професионална, персонална, занимание, задача... При мен всичко е вкупом! Моята философия за живота е в кухнята, в бизнеса ми, във възпитанието на децата ми, през връзките ми към колегата ми, близки, другари и общество. Семейството ми, работата ми, заниманията ми, пристрастеността ми и пътя ми, са приплетени неотлъчно.
- В книгата си коментираш мъката на българския туризъм. Шенген ще смъкна и последното затруднение пред българите, които избират Гърция за почивка – тапите. Оправдаваш ли сънародниците ни за това не изключително патриотично оттегляне?
- Аз и всички, които познавам пътувахме безпроблемно в целия свят със и без Шенген! Всъщност хората единствено се чудят какво въшно да отстранен, да съборят, да трансформират, тъй като копнеят за смяна. НО я правят единствено външно! Аз пътувам на десетки дестинации годишно, знаеш ли какво ми споделят всички? Едно време беше по-добре, в този момент всичко се промени! Гърци, Кипърци, Португалци, Турци, Украинци, Англичани, Германци, Французи, Холандци, Италианци, Поляци, Испанци... всички. Как един не сподели – в този момент сме доста по-добре, всичко ни е топ. Нали имаме Европейски съюз, нали махаме граници, нали Шенген, визи, пада комунизъм, капитализъм, народна власт... Всичко това са единствено външни граници, които желаеме да променим, вместо да търсим смяна в нас. Всичко остаряло да съборим нищо няма да променим, в случай че вътрешно не намерим мир! За българският туризъм имам една положителна и една отрицателна публикация, само че и двете съществуват в една действителност.
- Гърците като философия за живот, отношение към храната, като че ли са по-близко до теб. Така ли е?
- Всяка нация и просвета има място в моята психика. Харесвам и арабската, и италианската, и френската кухня. Харесвам някои неща от крайния изток, по този начин какво и от крайния запад, север и юг. Всеки има своя философия и нещата в съвремието ни са толкоз преплетени, че мъчно се намират към този момент внезапните разграничения. В японската просвета намирам толкоз близка философия, колкото и в близката ориенталска. Човешката психика е комплицирано нещо, има от всичко, а все желае да се разграничи.
- Все отново има ли вяра за нашия туризъм?
- Надежда постоянно има! Туризма е част от локалната и световна политика. Той не самоиздържащ се организъм, а цялост и взаимосвързаност със всички останали. Той обслужва всички! Без значение какво работиш и какъв ти е сектора постоянно се ползваш от туризма. Той е финала, той е насладата, почивката, удоволствието. Аз споделям постоянно – в случай че не виждах вяра, в никакъв случай нямаше да имам деца! Защото който основава деца, той чака и се надява на ярко бъдеще. Щом имам три деца и създавам в този отрасъл, значи има вяра, а и ежедневно виждам изключителни образци и планове, които вършат положителната смяна.
- Защо не си почитател на спортните формати в кулинарията и кое е твоето мерило за триумф?
- Това от което бягаш все те настига! Не съм почитател на спортната форма в кулинарията, а от години съм канен за жури на национални и балкански надпревари. Това е парадоксът. Аз съм труженик на просветителната форма в кулинарията и конгреси, събития, които повдигат освен самочувствието на готвача, само че и знанията му. За мен кулинарията е креативна специалност и изкуство, а като такова, по какъв начин виждаш съревнование сред Пикасо, Салвадор Дали и Микеланджело. Или сред Моцарт, Чайковски и Бийтълс... Всеки е огромен и сполучлив в своята си пристрастеност, само че въпрос за съревнование не може и да става. Не споделям, че няма изгода от спортната форма, тя има своята блестяща функционалност и опция експертите са премерят познания, умения, техники, по този начин както и да се срещнат на едно място, с цел да споделят опит и страсти.
- Как ще продължат пътешествията на Живодар?
- Най-хубавото занапред следва! Още от началото на годината стартират поредни образования в 6 учебни заведения. Предстои показване на книгата в Стара Загора, Пловдив и кой знае къде по-късно. Следва интерактивен формат под формата на къси просветителни видеа, които започваме скоро с екипа. А кой знае, може би втората част, която ще бъде напълно кулинарна – занапред следва, до края на годината. На базата на опита и към този момент наложената идея, плодовете от плана „ Живодар – кулинарни истории на две колела “ следва да се множат, освен за мен като създател, а за обществото ни, като целокупност!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ